Островът в мен

плакат на изложбата

Александър Димитров, Островът в мен

Александър Димитров, Фантазия в жълто

Александър Димитров, Игра на стъклени перли

Александър Димитров, Равновесно

самостоятелна изложба – живопис на Александър Димитров

20 септември – 10 октомври 2013 г.

       От 20 септември 2013 г. в осемдесет и третата поред изложба Арт Галерия "Ларго" ще представи „Островът в мен” на Александър Димитров. Това е втората изложба на пловдивчанина в „Ларго”. За изявата си във Варна художникът е подготвил серия от 23 картини, населени с любимите му женски образи, с птици и вятър, с църкви и бяла тишина. Топлия колорит и финия рисунък ще задоволят естетското ни чувство, а красотата и меланхолията, които лъхат от платната ще ни накарат да притихнем вглъбено пред тях в миг на съзерцание и медитация.

            Експозицията е обмисляна и подготвяна повече от година. Картините влизат и излизат от нея, докато авторът търси и се стреми да постигне съвършената хармония – както на платната в нея, така и на вътрешната си потребност от удовлетворение от добре свършената работа. Именно затова хармонията е едно от основните случвания в тази изложба. Другото е споделянето. Всяка от творбите е като споделяне на един съкровен миг или на едно съкровено чувство. „Трепетно” пърхат в едноименната картина не само птичите крилца или богатите дипли на дрехата на героинята, трепетно е по-скоро чувството, с което птиците като че ли я обгръщат, а девойката им отвръща с подобен жест на приласкаване. „Нежно” е докосването до най-скритите кътчета на душата, изразено чрез докосването на птичката до лицето на героинята. Платното „Доверие” ни напомня, че въпреки многото хора, които ни заобикалят и населяват нашия живот, винаги един е този, който допускаме доверчиво най-близо до сърцето си и до себе си. „Равновесно” пък отразява всеизвестната максима, че често равновесието на нашите души, балансът в живота ни, се крепят на нещо толкова крехко и незримо, като пърхането на птичите крила.

            В творбата „Баланс с ябълки и птици” авторът ни намига и доказва, че мъжът-творец е най-добрия познавач и рисувач с четка или слово, на женската природа. Отново Жената, поставена между изкушенията на своята пробуждаща се женственост (символизирана от ябълките) и чистотата на своята моминска невинност (символизирана от птиците). Не е случайно, че в тази картина художникът рисува в основата и скритите лица на други жени, за да напомни за многоликостта на женската природа.

            Изключително ми е приятно да обърна вниманието на зрителя върху картината „Път за двама”. Единствената творба, в която можем да открием мъжко присъствие, и то само загатнато по суровия профил на спътника на героинята. За Александър основна тема и интерес в работата му представлява жената, той с упование и преклонение я изследва и издига в култ във всичките й най-прекрасни и жизнеутвърждаващи качества, които от веки-веков са я направили пазител и продължител на живота – благост, кротост, нежност, красота, но и сила, смелост, вярност и обреченост на мъжа, спътник в живота й и неин любим. От него тя черпи силата си, за да продължи напред по „Пътя за двама”, успявайки да го следва рамо до рамо, въпреки по-слабата си и крехка природа.

            И накрая титулната картина – „Островът в мен”. Напомняне да се вгледаме в себе си, да се смирим и да приемем своята многоликост, да не бягаме от порива да се променяме, който ни връхлита в моментите на еуфория от откриването на сродна душа. Напомняне да се обичаме, защото всеки от нас е един необятен остров, заключен в пределите на нашата душа, в който са се приютили различните ни лица и само от нас зависи да извадим на показ нашите добри, светли, грижовни лица.

            Ето какво споделя художникът за своята изява в „Ларго”: „Изложбата нарекох „ОСТРОВЪТ В МЕН”. Темата е своеобразно продължение на цикъл, който ме вълнува вече 15 години. Първоначално той носеше името „За незримите неща” и беше посветен изцяло на вглеждането във онова вътрешно сакрално пространство където „Азът” търси истината за себе си, своята свобода, своята вътрешна „обетована земя” и своята свързаност извън рамките на конкретния момент в пространството и времето. Образите на Жената Пазител, Жената Майка, Жената Любима, Жената Дете, бяха основни. Техен неизменен и плах спътник бяха птиците. Първоначално присъствието им бе едва забележимо, като символ на мимолетния раним миг на споделеност. Символ на любовта в цялата си многоликост, вълнуваща всяка душа. В последствие те придобиха един по широк смисъл, изпълвайки все повече вътрешния ефир, създавайки нови различни гледни точки. Символ на една друга, колкото незрима, толкова и осезаема реалност. Всичките ми картини носят посланието, че истинското щастие се състои споделянето!”

            За всички ценители, изложбата в галерия „Ларго” продължава до 10 октомври.

        Повече за автора и картини от предишните му изложби в галерия "Ларго" можете да видите в секцията "Автори" на сайта.

Нели Вълчева, галерист