Да заживееш с видяното

Към творбите

изложба живопис на Александър Димитров

16 октомври – 04 ноември 2025
Откриване – четвъртък, 16 октомври 2025 г., 18:30 часа

На 16 октомври 2025 галерия Ларго ви кани на откриването на изложбата на Александър Димитров, озаглавена “Да заживееш с видяното”. Това е четвъртата самостоятелна изява на пловдивския художник в „Ларго“, а в дългите години на близко сътрудничество с варненската галерия авторът има осъществени там съвместни проекти и с други художници като Василен Васевски и Юли Шумарев.

Александър Димитров е известен със своите колоритни платна, изтъкани от символика и абстракция, които омайват зрителите, но и пораждат у тях редица въпроси. Настоящата изложба, както името разкрива, ни кани да заживеем с видяното. И тук изниква въпросът: какво всъщност е “видяното”?

Подобно на предишни негови самостоятелни изяви, и в настоящата експозиция важно място заема Тя - Жената. Разположена в сърцевината на платната, тя гледа напред, често с леко наведена глава. Погледът ѝ е едновременно замислен и блажено спокоен. Може би мечтае, изпълнена с копнеж по нещо, а може би тъгува. В изражението ѝ не намираме конкретна, ясно изразена емоция, но движенията ѝ разкриват някакъв устрем - път, който я зове (“Тя- Посоката в мен”).

Жената, коя може да е Тя? Майка? Съпруга? Сродна душа? Липсата на конкретни улики оставя идентичността ѝ загадка. Но именно тази загадка отваря път за още едно тълкуване. Може би Тя е нещо повече, отвъд човешкото - олицетворение на самата Вселена, облечена в плът и кръв. В абстрактните фигури около нея (кръгове, наподобяващи планети; песъчинки, напомнящи звезди) сякаш откриваме този неин космичен произход. Те не просто я заобикалят, а преминават през нея - изпълват я и извират от тялото ѝ (“Тя- Светла фантазия”), (“Островът в мен- Еволюции”).

Ако Тя е Вселената, то Тя е проявление на всичко видимо и реално, но и на всичко, изплъзващо се от очите и ума. “Видяното” тогава според автора може би е безплътната дълбочина - философия, до която достигаме чрез самия процес на съзерцание. Да заживеем с “видяното” би могло да означава да признаем неговата уникалност; да обитаваме реалността, без непременно да я притежаваме; да живеем, вгледани в безкрайността, докато тя се вглежда в нас.

За настоящата си изложба Александър Димитров споделя, че се отдалечава от досегашната конкретност на серията “Островът в мен” - ключова творба, която присъства във всяка от изложбите му: “‘Островът в мен’ този път е различен и не е един. Тази поредица е свързана с идеята за безкрайност. С идеята за свързаност и разтваряне на душа в душа. Хоризонтът е вътрешна безкрайност, отвъд видимото. В новата изложба гледната точка е различна. Хоризонтът е сведен до външна безкрайност. Отново извън видимостта. Отвъд всяка граница. Нека оставим публиката да открие сама тези ,,специални,, платна.”

Тук “Островът” не е единична картина, а вътрешно състояние. Тази част от нас, от висшия ни Аз, която копнее за отговори и ги търси не само в себе си, но и в заобикалящия свят. Може би това, което художникът иска да загатне, е, че съзряването ни е както личен процес, така и общочовешки. Може би не сме толкова различни един от друг. Обединяват ни общи мечти, страхове, копнежи, пориви. Платната на Александър Димитров ни канят да се отправим заедно към необятната вселена, към космоса вътре в нас, към безкрайността на възможностите да бъдем (“Брегът в мен- Малката и голямата колесница”).

Очакваме ви на откриването на изложбата с участието на автора на 16 октомври 2025 г. от 18:30 часа в галерия Ларго, за да се потопим в безплътната реалност на картините. Заповядайте на ул. Хан Крум № 8, Варна. Повече за художника може да прочетете в неговия профил в секция "Автори" на сайта.
 

Виктория Теодосиева, стажант галерист